2012 година - Голямото Предизвикателство.

Оценяваме това, което имаме, чак когато го загубим

Каква ирония има в живота ни и е правило от хилядолетия в човешката история. Повечето хора оценяват какво са притежавали, чак когато го загубят. Трябва ли да се случва обаче това? Необходимо ли е живота да ни дава уроци за да разберем нещо важно, което имаме.

Ако всеки седне и се замисли за това какво притежава и от какво не е лишен, ние ще разберем че притежаваме много неща.
Дори и ако се замислим за гладуващите, болните, сакати хора, хора обсипани с мъка и лишения… те са лишени от много неща и дават пример на цялото човечество , че има неща в живота, които са много ценни.

Мисълта, че стоим на едно място от планетата Земя, която обикаля из космоса по определена треактория, част от безкрайния космос, и притежаваме толкова много, колкото може и да няма никъде другаде, със способности за множество промени и действия… Красотата на това, което сме и това което имаме… Необходимо ли е да загубим всичко за да оценим живота? През 2012 година, при сбъдване на пророчеството на маите, какво ще стане после? След 1000 години нещата няма ли да се наредят пак отново по начина, по който са в момента. Датата в календара на маите е дата за краи на голям цикъл, който ще постави начало на нов цикъл, в който нещата ще стоят по друг начин. Но за да има наистина смисъл в дълготраен план тази промяна трябва да е много генерална! Щом идва новото време, значи то е за новите хора! Може да има пример за човека от бъдещето и всеки насочил съм към него да стане част от тази крачка на Човека в неговата история.


Бихте ли се замислили как си представяте новото време и какви ще бъдат хората тогава? Как ще изглежда света и какви ще бъдат хората, тогава? Това може до известна степен и да определи бъдещето на всеки! Кой как се вписва в бъдещето и по какъв начин ще участва в следващата епоха на човечеството.