Този живот


Начало >> Новини >> Този живот

В случай, че вярвате в прераждането какво мислите за сегашния си живот? Ако не вярвате тогава това е единственото съзнателно съществуване за Вас. Какво мислите за него? Какво правите всъщност? Дали всеки живее живота, който иска. Нека всеки се замисли и да остави честно коментар в тази статия дали прави нещата както иска и дали е доволен от живота си. Може да има пречки да правим това, което искаме но трябва да отстояваме нашите идеи и идеали. Какво мислите за това, което правите и мислите?

999Дали сте полезни за бъдещето на хората? Стремите ли се към светло бъдеще на човечеството? Към какво всъщност се стремите? Заели ли сте позиция на получаващ изцяло или се стремите и да отдавате? Но да давате в смисъла да се жертвате в благородна мисия. Кой се е настроил за борба да получава това, което иска!!! Може би имате мечта или може би се водите по течението. За много хора мислят, че е достатъчно да четат полезна информация, но да не мислят и да неправят нищо смислено, а да си карат по безмисления начин. Нека се замислим, ако сега дойде края на нашия живот и се запитаме “какво?” “какво всъщност направих?”, “дали това, което правих има смисъл?”, “отдадох ли се на слепотата и на течението и се задоволявах от посредствени неща?”, “загърбих ли своята мечта или щастие заради чужди интереси и желания?” . Не трябва ли да сме доволни от себе си всеки един момент и да се стремим да ставаме все по-добри! Какво означава да се бориш всъщност? Да искаш да получиш нещо между другото или да постигнеш своето блаженство? Тази статия не е като другите! Който се цели в Слънцето, поне ще оцели звездите! Остават приблизително 5 години до 2012 година. Да приемем, че това е края на света и че малцина ще оцелеят - добре така да е! Ако ние не сме сред оцелелите, как бихме приели нашия край!? Хубаво е всички да могат да кажат, но с ЧЕСТНО сърце - “Аз се отдадох на стремежа на сърцето си и не съжалявам за това!”. Хората се променят. И за моя и може би за радот и на други хора, за добро.


Все повече хора започват да се борят за своята свобода. Свободното мислен и движение може да породи най-невъзможните неща. Надявам се за добро! Може да Ви е странно, но в статия искам всеки, който да я прочете да остави мнение за своя живот - дали е наистина доволен и мисли, че живота му е смислен. Няма нищо лошо в истината, щом тя е такава! От нея не трябва да ни боли да усетим чуството към което да се насочим и да можем с лекота да кажем “Да, аз съм това, което искам и правя това, което искам. Довлен съм от всички кмои решения и не съжалявам за всичко направено от мен! Това съм АЗ!” Откритото сърце може да покаже пътя към свободата! Успех и на Вас и на мен!

11 коментари за “Този живот”

  1. От M... на Nov 18, 2007

    Животът е такъв какъвто си го направиш!
    Ако си решил, че нещо трябва да ти се случи и чакаш
    твърде дълго едва ли ще си доволен от живота, който живееш.
    Аз мисля,че човек трябва сам да “случва” нещата, от които
    се чувства добре или от които изпитва нужда. С колкото
    по-голям успех се справя той в това, толкова по-щастлив и
    удовлетворен ще се чувства. Как точно ще го постигне - дела
    или мисли насочени натам - всеки избира според това, в
    което е по-силен. Човек може и да няма възвишени цели и
    да не остави кой знае какво след себе си, но ако е успял да
    бъде истински щастлив и да направи хората около него
    щастливи значи си постигнал нещо и вероятно си бил поне
    донякъде доволен от живота.
    P.S.И тъй като питаш за всеки персонално ще ти кажа за себе
    си. Не мисля, че съм напълно доволна. Мисля, че има още
    какво да ми се случи…:-)

  2. От Марто на Nov 20, 2007

    Моят живот е нещо, което ценя. Постигнал съм толкова много неща, за които съм благодарен. Не обичам нито да критикувам съществуването, нито да подценявам позитивната мисъл, която гради щастливото ми ежедневие.

    Грешката на хората е, че мислят прекалено материално на нещата. Това какво представляват и дали си заслужават се определя от постиженията им в материалния и социалния свят. Вечно недоволни. Вечно мързеливи. Вечно завистливи. Ние сами се дърпаме назад в тази пропаст, никой друг не го прави.

    Погледнете от друго око на живота си и оценете нещата, които сте направили и тези, с които разполагате. Позитивният живот ще дойде след като съмненията ви за него станат по-малко от факторите за манифестацията му. Бъдете щастливи сега, не го отлагайте нито за утре, нито за по-късно. Животът е кратък и ако ние не си го направим такъв, какъвто искаме, защо живеем изобщо?

  3. От В.Асенова на Dec 1, 2007

    Смисьла на живота ми е да осьзная истинския смисьл от от него! Не трябва да пропускам да направя точните изводи от преживяните ситуаций, ако успея да осьзная половината от това което ми се случва,ще сьм успяла сьс сигурност да намеря верния пьт в животьт ми.

  4. От Simeon на Dec 6, 2007

    По повод за мислите. Това според мен е свързано с навлизането в по-високи
    измерения на Хората и Земята. Мислите се материализират в по-високите
    измерения. И затова всеки прави живота такъв каквито са неговите мисли.
    Който мисли положително ще е щаслив, а негативната мисъл ражда негативни
    преживявания. В световете от по-високи измерения мисълта се материализира
    незабавно. В тях Хората с негативна мисъл не могат да съществуват.
    Бог е създал световете с мисъл. Така всеки създава своя свят.

  5. От к........ на Feb 1, 2008

    Човек и добре да живее - умира.

  6. От айлийн на Oct 1, 2011

    Вярвам в прераждането и затова гледам на сегашният си живот като на миг от вечността . Инак не мога да си обясня , защо има хора които са ощетени физически , защо деца умират..защо света ни всъщност изглежда толкова несправедлив. Истината е че когато бях малка ..някъде на три ,четири сънувах много сънища свързани с предишен живот и то както сега си мисля не последният преди този, а много по отдавнашен.Тези сънища предопределиха целият ми интерес , да търся информация , да чета и се интересувам от темата .Може би сте чували за едгар кейси…велик прорицател умрял 45 година в щатите , ще цитирам нещо от една книга написана въз основа на неговите тълкувания
    във следващия коментар

  7. От айлийн на Oct 1, 2011

    Едгар Кейси за предишните животи
    ” За да схванем причината за прераждането и как сме били включени в него ,трябва първо да разберем защо изобщо ни е било позволено да съществуваме.Всеки от нас е бил създаден от Господ като душа много преди сътворението на Земята или самата материална вселена.Тълкуванията на Кейси заявяват много ясно че причината за нашето сътворение е желанието на Господ за другарство и изразяване.Идеята ,че сме били създадени,за да бъдем Божий другари,може много да ни помогне в усилията ни да разберем собствената си природа.Тя означава,че у всеки един от нас има по нещо божествено.”
    …”Какво се обърка тогава?Ако сме били съвършени при сътворението си , защо сега сме толкова несъвършени?Ако в началото нашето съществуване е абсолютен израз на Божествената Любов ,защо днес в живота ни има толкова нелюбов?Ако Бог наистина е у нас, ако всеки има дълбока лична връзка с него ,защо понякога ни изглежда ,че той напълно отсъства от ежедневието ни ?”

  8. От айлийн на Oct 1, 2011

    “Отговора се крие в свободната воля която Господ ни е вдъхнал на свеки от нас при сътворението. Той не ни се налага….Когато ни е била дадена тази възможност, някои от нас са предпочели да действат противно на Божия план .Този първоначален бунт е възникнал не на Земята , тя още не е била сътворена и изобщо не е била създадена материалната вселена.Това е било по скоро духовна съпротива,решение да се изразяват мислено неща ,несъвместими с Божествената любов.В каква точно форма се е изразявал нашият бунт?Материалът на Кейси го обяснява съвсем просто : “Егото е единствения грях , по точно егоизмът-всички останали са просто модификаций на тази проява на егото.”

  9. От айлийн на Oct 2, 2011

    “Някои от нас са дошли като души на тази развиваща се Земя и са били привлечени от нея.Тъй като сме били създатели заедно с Господ , сме владеели способността да сътворяваме с умовете си.По точно мислите ни са притежавали реалност и сила и сме можели да ги използваме, за да преобразуваме заобикалящият ни материален свят.Чрез силата на своите умствени способности и техните физически прояви ,”мисловни форми”,някои от нас са се конкретизирали на развиващата се земя и са повлияли на нейната еволюция по начини ,които не са отговаряли на Божия план. Това не означава, че появата ни на Земята сама по себе си е зло , но с избора си да живеем на неяи да я използваме за целите на егото си , а не за Божийте цели , ние сме продължили бунта си и сме му дали материален израз.”

  10. От Карма на Oct 6, 2011

    Аз не мога да кажа,че вярвам в прераждането.Аз просто го зная.Така както зная,че съм жива а не ,че вярвам,че съм жива.В този си живот знам интуативно защо съм дошла.Съвестно си изпълнявам всички задължения без ропот.Независимо дали ми харесват или не някои задължения.Защото добре осъзнавам,че аз съм си ги начертала тези сценарии на живота ми още преди да се родя.Мисля,че съм взела достатъчно от енергията си от истинския си дом горе - за са мога да се справя в този живот.Е може да не е за пълна шестица но поне за 4 или 5 заслужавам.Как ще постъпя ако света двърши окончателно?Според мен той няма да свърши аще се трансформира,ще се издигне в друго измерение.А ние хората ще останем да живеем на земята но в по-малък състав.И ако имам късмет да остана жива,ще помагам още повече на хората да се осъзнаят и да разберат какво става с тях и планетата ни.Защото има много слепи хора духовно.А ако съм си избрала да си отида от този свят - мисля,че ще съм спокойна и ще си отдъхна малко горе.Ще направя отчет на живота си,ще се поуча и след като си отдъхна ще се впусна в нов живот…къде още незнам.Това е толкова просто и логично за мен.А сега в тези дни,месеци и година се съсредоточвам в издигане на своето духовно съзнание, желая да се пречистя от лоши мисли и действия.желая да няма никакъв негативизъм в мен - трудно е но се старая. Важното е,че вярвам в Любовта към хората,земята,космоса Вселената.

  11. От vsemira на Oct 8, 2011

    Ето нещо за обърканите ни мисли,
    за новото време,
    може да ви е интересно.

    Господ каза, после замълча,
    пътя ни показа с безмълвните слова.
    Този път, по който искаме да идем,
    а не можем слабостите си да видим
    Правотата все е крива, все не знаем накъде,
    бива или пък не бива помежду ни огън все да се кладе.
    Питаме къде е пътя ни и когато го открием
    пак встрани за мъничко да свием.
    Щото право, право, ама не.
    А озовем ли се на колене пак питаме и пак се оплитаме.
    Е, това сте вий, дечица мои,
    но до вас съм Аз, градете своите устои.
    Чистото не винаги е чисто, но пък блесне ли изглежда то лъчисто.
    Лъч когато спусне се отгоре и по него следвате го вий,
    можете да сте сигурни и да вярвате,
    а вярата и любовта ще водят в този век света.
    Чували сте вече много изрази по тоз въпрос,
    чували сте даже, че земята като откос може да замине.
    Може, но когато всеки своя път по нея мине,
    а нейното заминаване е към новото извисяване.
    Там е като рая на земята, дето вий не го видяхте,
    щото даже и не разбрахте как да се докоснете до него.
    „Стоп – ще каже някой –
    стига с тези думи грандиозни, вече станаха помпозни.
    Я ела ти тука долу на земята,
    слей се със тълпата да се види как ще оцелееш.
    Има да се блъскаш, да се рееш” – казва този някой.
    Прав е, но не съвсем, щото той не вижда новия ден,
    а той е там, зад оградата голяма.
    Нямам аз вина, че си сложихте тази зрителна измама
    и вече векове наред все пред вас е този плет,
    а храмовете си обградихте с толкова лъскави неща, сякаш скъпоценности са.
    А скъпото е вътре във вас,
    но не спряхте ни за минутка, ни за час
    да се трудите да угодите на този храм.
    А питате ли се как се чувстват душичките ви там.
    Трупате, трупате все по телата, а ощетихте душата.
    Ето, сега е момента да покажете кои сте вие
    и всеки, който иска да покаже,
    да излезе крачка напред пред другите, да покаже си заслугите.
    И повярвайте, аз ще забележа и ако повече крачките направят,
    пътя ви няма да отрежа, а те към новото века ще прославят.
    Хванахте идеята, нали?
    Направете го и все повече души, ако разберат,
    проблемите ви няма вече толкоз да бодат,
    а ще сте наясно, че във този филм имало е толкоз много грим
    и не си е заслужавало толкоз много енергия да се е давало за такъв сценарий.
    Разберете, главния герой сте вий, режисьора също,
    а заснимането си е моя работа,
    щото тука, когато дойдете, горе,
    може да прегледате целия филм
    и сами да отсъдите дали е било нужно от всичкия този грим.
    Толкоз прости са нещата,
    опростени, казано на ваш език,
    но вие все очаквате моя вик
    и все искате да ви завръщам насам-натам.
    Но аз знам кое е по-добро за вас.
    Пратеници мои вече има във ефир
    и очакват да посрещнете ги в мир.
    А онази малка част от малцинствата,
    дето държеше досега вратата към вашите души,
    съгласиха се да не се руши туй, което веч е сътворено.
    Новото, което на талази приижда,
    първо в умовете ви ще се вижда.
    Една част го разбраха,
    а други с пратениците ми се сляха,
    трети отвориха канала,
    четвърти все още се вихрят във хала,
    но наближава да се разбере
    кой къде на мястото си ще тежи.
    Но ако някой си мисли,
    че може възхода да задържи,
    грешка голяма прави.
    Нека да забрави старите неща,
    да не казва:”Това да го знам неща”,
    а да се вслушва в словата ми вред,
    да не изпада сякаш е в лед,
    а сърцето си да отвори,
    единствено то правилно ще му проговори
    и тогава може да решава какво мисли, че заслужава.
    Спътник вече каца в близост на една платформа,
    носи той идея за новата форма.
    Не спете, а в тъмното прогледнете
    и каквото е нужно от него си вземете.

Публикувай свое мнение