2012 година - Голямото Предизвикателство.

Стъпка по стъпка

Живота на всеки човек минава през различни етапи на развитие. Всяка стъпка в този процес е важна и ни открива нови хоризонти, но коя е най-важната? За всеки човек, решил да извърви пълноценно пътя на своето развитие, е необходимо да предприеме нещо по-сериозно. Оставяйки се на течението и разчитайки, че всичко ще се случи от само себе изпускаме красотата да разберем какво е станало.

Един от най-важните моменти в този процес (а може би и най-важният) на опознаване и развиване на своите способности е първо да “изчистим” себе си. Какво имам предвид? Това е като да решиш да обзаведеш дома си. Първо взимаш и изхвърляш всичко излишно старо, ненужно и неизползваемо.

Най-важни са организацията, дисциплината и определяне на целта, към която да се стремим.

Първоначално е освобождаването от всичко, което ни тежи на плещите. Психическото (духовно) изчистване на самия себе си. При всеки човек това настъпва в различен етап от живота. По този начин едновременно опознаваме себе си и се облагородяваме. Трябва да осъзнаем и да се освободим от всичко вредно, ненужно и дърпащо ни назад. Следващата стъпка е да изпълним живота ни с нови навици и разбирания. Случая е като чаша с престояла течност, която трябва да изсипем и да я напълним с чиста, бистра и свежа вода от потока на живота.

Необходимо е да се създаде някакъв план и да се отстоява упоритост. Всеки трябва да докаже на себе си, че е достоен човек и има воля. Волята, това е най-голямата сила (по-скоро много могъща и основна). За да има воля трябва да има концентрация. След като спазваме своя план и се отдадем на него (не значи да загърби живота и реалноста около него), трябва да се научим да уважава себе си и всичко останало. Уважението - ключът, към почти всички “заключени врати”. Опасен момент, който много хора пропускат е да изпаднат в инфантилност, и до такава степен да обсебят някои идеи, че да станат отблъскващи. Това се получава, защото за пръв път те правят нещо смислено със себе си, което е наистина голямо и изпадат в някакво величие. Започват да казват кой какво да прави и да се държат пренебрежително към останалите, които за тях винаги са били врагове и опасности, а в същото време просто се превзеат и не правят нищо съществено.

Добре е, ако всеки се захване с трениране на своето тяло. По начин, който му харесва и му допада да развива своето тяло. Нашата сила е в телата ни, а телата си поддържаме, ако имаме воля (нещата са навързани). Няма как да имаме по-големи възможности, без да ги развиваме. Замислете се, че няма как една обикновена кола да вдигне 300 км/ч без да променим нещо в нея. Има и един друг момент. Няма как да живеем в къща, която да сме занемарили и да се чувстваме добре (имам предвид телата ни). Тази ситуация подтиска човек и той губи желание за много други неща. Поддържане на форма (ако не я поддържаме ставаме безформени!) за някои е лесно да го постигнат, за други трудно. Въпрос на воля и на това колко човек държи на себе си и на живота си. Тук искам да вмъкна малко отклонение по този впрос. В един стар филм за бойни изкуства “Американецът от Шаолин”, ученикът минава през безброй големи препятствия. Но с най-трудните не може да се справи и казва на учителя си “Не мога да се справя, това е невъзможно”, а учителят му отвръщаше ” Няма не мога, има само не искам”. Всеки сам да си прави сметка за себе си. Колкото по-големи цели имаме, толкова по-голяма воля ни е необходима.

В стъпките на своето развитие се стига и до момента какво мислиме, какво ядем. Нашите клетки, включително и мозъчните (средстовото за управление на тялото) се хранят от това, което ядем. Ако храната е лоша и с отрицателно дейстивие, то и клетките се хранят с отрова в крайна сметка. И някои после пишат каквото ядеме това сме и ние. Другото мнение е, че мислите хранят душата. Ако мислим тесногръдо и ограничено, то и ние ще сме такива. Ако мислим положително, то определено сме положителна личност. Някои казват, че ние сме това, което мислим. А не сме ли това, което сме и това което правиме. Човекът е комплексна система, която не е само мислене или само стомах или само черен дроб. Човек е такъв, какъвто е и всичко, което оформя личноста.

След известно време се поражда интерес към неща, за които никога не се и замислял. Иска да се среща с хора, чиито начин на мислене ги радва и им носи полза. Всичко на този свят е информация. Общуване, хранене, гледане, слушане, осъзнаване, осезамоста, абсолютно всичко. И ако има разчитане на всичката информация, всеки може да прецени какво да прави и как да действа. Ако разбирахме, че в картофите има микроби, които “удрят” много силно бъбречната система, то ние никога няма да ги ядем (това е просто пример). А цигарите? Те производителите си пишат това ви убива, хора! Убива всички и тези около вас, и вас и околната система. Но всеки си пуши и си вика, голяма работа! Защо го прави?

Дишането, процес без който не можем изобщо. Знаете ли колко кислород от едно вдишване се усвоява от мозъка? Мозъкът е около 2% от теглото на човек, а изисква между 15 и 20% от кислорода в кръвта да достига до него на всяко изпомпване на сърцето за да функционира правилно. Ако не дишаме правилно и мозъчната дейност се уврежда (а това, че до него достига не само кислород, а и всички примеси, които има във въздуха). Уврежда се органът, който използваме за да контролираме своето тяло. На къде отиваме тогава? Уврежда се и нервната система. Знаете ли как функционира тя? Тя е свързващото звено между мозъка и всички органи и жлези. Какво значи изразът “не си късай нервите” или “не си трови нервите”? Разбирате ли, че тялото е една голяма система, в която всичко е взаимно свързано. И никой не може да се развива едно за сметка на нещо друго от тази система и резултатът да е положителен. Някои неща може да звучат сложно, но това е нашия живот и всеки решава какво иска от него.

Навсякъде можете да закупите книги, които да Ви кажат какво да правите. За да продадат една книга или филм, или статия трябва да има или много информация или информацията да е много ценна (пак информацията е в корена на всичко). Ако е много обширна информацията, неподготвения и нетрениран човек се обърква и единственото от цялата книга или филм, което усвоява е колко много знае авторът и просто застава зад думите му, но не и зад съветите му. Всеки може да казва прави това и онова, но ние докато не осъзнаем какво вършим в действителност, няма смисъл да се вслушваме в съветите. Ами ние може да правим, някои неща вече и като се опитваме да ги правиме пак става едно объркване. Някои езотерични литератури, толкова обсебват със съвети кога какво да се прави, че човек започва да мисли автоматично. Сега това, сега онова и идва момент, в който не е писано какво да се прави или човекът не знае това към кой случай да бъде и се обърква много, изключително много. Губи собственото мнение и личната си преценка. Когато се използват механични техники, резултатът е механичен и не се получава нищо, нищо което може да се оцени. Загубваме себе се и се превръщаме в жива материализация на определената теория.

Мислете преди да предприемете нещо, което прочетете, включително и този текст.

Това се отнася и за 2012 година и всичко написано за нея. Мисълта, тя е огромна сила.

Мислители много.
По-малко са мислещите…