2012 година - Голямото Предизвикателство.

Златната среда

Ако си представим крайностите добро-зло като на фиг.1 то всичко различно от златната среда са нюанси на тези крайности. И тук се питаме, добре след като трябва да се стремим към златната среда, значи и Бог, Създателя, Енергията или както там го наричате, трябва и Той да е там.

Но нали Той е самата доброта и съвършенство т.е. клони към едната крайност – доброто. И тук се получава на пръв поглед противоречие. Но нека продължим натам с разсъжденията за крайностите.

Това са двете основни така да се каже крайности и на фиг.1 са представени като в едномерното пространство. Ако направим пространството двумерно, то нещата ще изглеждат като на фиг.2. Тук вече имаме освен двете основни крайности и крайности произлизащи от основните, като т.A,B,C и D. Ако сравним фиг.1 и фиг.2, ще видим, че в едномерното пространство имаме една допирна точка а в двумерното имаме цяла линия от допирни точки.

Сега ако си представим всичко това като триизмерна фигура като на фиг.3 ще видим, че там допирните точки между крайностите са вече цяла площ на окръжност. Т.е. колкото в по-голямо измерение отиваме толкова допирните точки между крайностите се увеличават, и в крайна сметка се получава така, че в последното n-то измерение всъщност се сливат. И като цяло се получава, че няма крайности, а те са илюзорни и необходими за да съществуват измеренията и материята каквато я познаваме.

Ако се спрем сега на двуизмерната представа фиг.2 и се замислим, каква отрицателна крайност би било примерно т.Е и съответната й т.F. Ето един пример – т.E би могло до и например т.н. бяла лъжа, нещо невинно което на пръв поглед би допринесло повече полза отколкото вреда, но си остава лъжа все пак, а т.F е същото, но да кажеш истината, което на пръв поглед би допринесло повече вреда отколкото полза, но пък е истината.

И така линията между тези две точки са някакви нюанси на тези крайности, но това са крайности намиращи се много близо до златната среда и следователно не би могло нюансите между тях да са толкова много колкото между двете основни крайности добро-зло. Т.е. фиг.2 може да се редуцира до фиг.4, което е всъщност знака за безкрайност.