2012 година - Голямото Предизвикателство.

Земята

Мястото, където всъщност живеем. Част от цялата Вселена, а не нещо отделно. Място, което се очаква да се промени след 2012 г. Действително ние не живеем в къщата си,нито в апартамента си, а на Земята (неслучайно наричана майка)! Тя е част от цялата Вселена. Следователно, ако се решим и започнем да насищаме нашият дом с положителна енергия и топли чувства, то ще се отрази не само на нас! Замислете се как изглежда един много щастлив човек и как може да се каже, че грее! А какви енергии привлича?

Природата, в която живее нашата планета е слънчевата система. И те са зависими. Ако има промени в слънчевата система, то те ще се отразят и на планетата ни, и съответно и на нас. Нашият дом ни предлага огромно и разнообразно богатство от енергия, ресурси и условия за използването им. Хората сме зависими от нейното състояние и съответно от слънчевата система. Ние имаме и отношение относно нейното състояние и трябва сериозно да погледнем на това. Това е наша отговорност.

Ако Я възприемем като дом, най-хубавия, който може да имаме как бихме се отнесли към него? Разбира се искаме да го поддържаме винаги чист, подреден, да използваме всичките му места по предназначение: място за почиване, за развлечение, за работа, за събиране с хора, чиято компания ни е приятна… Като се отнасяме с грижа за него, ние е добре там. Ами ако този дом е жив! И ако може да отговаря на нашето внимание както скъп близък! Ако може да се отблагодарява за вниманието и грижите с чувства познати на човек? При идването на момент, в който нашият дом ще се изправи пред предизвикателство, от което може да зависи и нашето съществуване какво бихте предприели?

А ако възприемем Земята наистина като наша майка! Как бихме се отнасяли към нея? Какви чувства ще имаме към нея? Топли и сърдечни чувства, обич и привързаност, които всеки изживява по свой начин. Ще се отнасяме по по-специфичен начин и винаги ще бъдем привързани към нея. А когато Тя ни изпраща послания като природни бедствия ние как ги приемаме! В еврейските вярвания човекът е такъв каквато е майка му, защото тя го възпитава и отглежда. Е какви сме ние, ако същноста на Земята е прелестна, изпълнена с красота, сила и изобилие …. каква е нашата същност? Как да се отнасяме към майката, която ни е дала толкова много? И как отвръщаме, ако тя изпадне в нуждаещо се положение от Нас - какво правим? Отговорът е един - Веднага й се отдаваме за да помогнем с всички сили, защото ни е много скъпа.
А отношение, което включва и двете горни разбирания?

Има много информация под всякакъв формат за силата на човешките мисли, как се излъчва вибрация. Как мислите ще се отрази, ако изразим една привързаност, сърдечност и уважение към Земята. Ние всъщност си живеем в космоса, а нашата планета е създала атмосфера, която ни предоставя среда за живот и ние сме част от нея. Ние сме едно цяло…
Какво ще кажете, ако отделим един ден от седмицата за да мислим положително, позитивно за Нея. Да си представяме и желаем една прекрасна, красива и уравновесена планета. Да отправяме към нея топлина и сърдечна привързаност. И ние хората, като част от цялата картина, изпълнени с енергия и сила, които контролираме и използваме рационално и мъдро. Как превръщаме всичко във все по-прекрасно. Как правим света все по-добър и всичко около него и се развиваме и обогатяваме в най-стойностния смисъл. Предлагам Ви този ден да бъде петък, но може да бъде и всеки друг. Нека направим петък денят на земята по цялата Земя! Предлагам петък, защото е последния работен ден, и ако започнем да мислим така, то почивните ни дни ще бъдат прекарвани по по-различен начин. И постепенно ще започнем да гледаме на всичко около нас по един реален и по-стойностен начин.

При желание да коментираме тази тема, ще се радвам да получавам мнения!